Филмът е направен по известна истинска история, която се е случила в Япония, през 20-те години. Куче, което всеки ден изпраща и посреща господаря си на гарата. Господарят му умира внезапно. Тогава кучето в течение на 9 години, всеки ден в 5 часа отива на гарата за да чака господаря си, който пристигал с последния влак. Японците издигат паметник на мястото където кучето е чакало господаря си.
Семейната двойка, Пит и Ели Вагнер, смятат, че в брака им липсва нещо. Те посещават сиропиталище, където социалните работници ги подтикват да станат приемни родители. Семейството решава да вземе тийнейджърката Лизи, но се оказва, че тя има по-малки брат и сестра. В крайна сметка се налага да вземат и трите деца. Но те дори не си представят колко сериозно изпитание ще стане това за тях.
19-годишният Бен наистина се завръща изненадващо в навечерието на Коледа. Холи е облекчена и много щастлива, но има своите притеснения – Бен е наркозависим и явно не може да преодолее този проблем. Следващите 24 часа ще са от решаващо значение и майка му ще направи всичко възможно да го предпази от проблемите и да възстанови хармонията в семейството.
Филмът разказва историята на ваксаджия, който се опитва да отгледа имигрантско дете във френското крайбрежно градче Хавър. Това е втората продукция на Аки Каурисмаки, която той снима във Франция след "Живот на бохем" през 1992-ра. Бюджетът на лентата е доста висок за пестеливите откъм действия филми на финландеца - почти 4 милиона евро. Голяма част от участниците са местни жители от Хавър. Премиерата на филма е по време на фестивала в Кан, където за пореден път Каурисмаки е включен в Официалната селекция. През 2002-ра "Мъжът без минало" спечели цели 3 награди от фестивала в Кан.
