Ключова дума Algerian

Филмът започва с комфортния, но самодоволен живот на европейско буржоазно семейство. Оказва се, че някой е снимал на видео тяхната къща откъм улицата. Непознатият воайор изпраща касетите, придружени от странни, изпълнени с насилие рисунки на Жорж, Ан и сина им Пиеро. Тъй като "подаръците" стават все по-лични и започва да личи работата на някой, който ги познава, Жорж започва да се опасява, че е наказван за несправедливата си постъпка спрямо алжирското момче Маджид в разгара на френската колониална окупация на северноафриканската страна.

Филмът на Джило Понтекорво е един от най-въздействащите в историята на политическото кино и проследява събитията в Алжир през 1957 г., когато страната се бори за независимост от Франция. Заснет по улиците на алжирските градове и села в документален стил, филмът пресъздава алжирското надигане срещу френската окупация от 50-те години на миналия век. Докато насилието и напрежението ескалират, французите измъчват алжирски затворници за информация, а алжирците са готови на актове на тероризъм по пътя си към независимостта - децата могат да стрелят, а жените - да поставят бомби на неподозирани места. Французите печелят битката, но губят войната, след като установяват, че Алжир няма да търпи повече чуждо присъствие.

Благодарение и на холивудското, и на европейското кино десетки пъти сме имали възможност да наблюдаваме драматичния десант на Съюзниците в Нормандия, но както се оказва след премиерата на "Дни на слава", малцина - дори във Франция - са подозирали за съществуването на истинската Първа френска армия. За да бъде излъгано бдителното германско разузнаване и колаборационистите-висшисти, през 1944 тази почти 200-хилядна армия е събрана практически изцяло от жители на френските колонии (т.е. "туземци") - в нейния състав са воювали 110 000 жители на страните от Магреб (Мароко, Алжир и Тунис) и 20 000 африкански пехотинци и стрелци.

Една сърдечна семейна комедия разказва за събирането на едно необичайно семейство. Носителката на награда „Люмиер“ Надир Мокнече режисира Фани Ардан в главната роля на транссексуален родител, който опитва да се сближи със сина си. След смъртта на майка си, Зино напуска Париж и тръгва да търси изчезналия си баща Фарид. Зино обаче не подозира, че преди цели 25 години Фарид се е превърнал в Лола, а това забавя търсенето му. Когато научава за промяната на пола на баща си, за Зино е предизвикателство да прикрие огорчението и предразсъдъците си и да се срещне с Лола. Тя пък е готова да се сближи със сина си, когото не познава.